На първо място, структурата на сензора трябва да бъде избрана така, че температурата на измерваната течност или измерваната повърхност да може да бъде достигната в рамките на определеното време за измерване на чувствителния елемент. Изходът на температурния сензор е просто температурата на чувствителния елемент. На практика често е трудно да се гарантира, че температурата, показана от сензора, е температурата на измервания обект.
В повечето случаи изборът на температурни сензори трябва да вземе предвид следните аспекти:
(1) Дали температурата на измервания обект трябва да се записва, алармира и контролира автоматично и дали трябва да се измерва и предава дистанционно.
(2) Изискванията за размера и точността на диапазона за измерване на температурата.
(3) Дали размерът на елемента за измерване на температурата е подходящ.
(4) В случай, че температурата на измервания обект се променя с времето, дали закъснението на елемента за измерване на температурата може да отговори на изискванията за измерване на температурата.
(5) Дали условията на околната среда на измервания обект увреждат елемента за измерване на температурата.
(6) Каква е цената и дали е удобен за използване.
Изборът на температурен сензор се основава главно на обхвата на измерване. Когато обхватът на измерване се очаква да бъде в рамките на общия обхват, могат да бъдат избрани платинени съпротивителни сензори. По-тесните диапазони обикновено изискват сензорът да има доста високо основно съпротивление, за да се получи достатъчно голяма промяна на съпротивлението. Достатъчно голямата промяна на съпротивлението, осигурена от термисторите, прави тези чувствителни елементи идеални за тесни диапазони на измерване. Термодвойките са по-подходящи, ако обхватът на измерване е относително голям. Най-добре е да включите точката на замръзване в този диапазон, тъй като скалите на термодвойките се основават на тази температура. Линейността на сензора в известен диапазон също е допълнително условие за избор на сензор.
